Ако се доверяваш – доверявай се изцяло, докрай. Трябва да
дадеш на онзи, на когото вярваш, всичко най-скъпо, длъжен си да му повериш не само
ключа от душата си, но и самия си живот. Иначе няма никакъв смисъл.
Разбрах тази проста истина в окопите. Когато в началото на
лятото на първата година от войната се заривах в изгорената от сърдитото
слънце източна степ, отначало не осъзнавах напълно къде съм и колко рязко се е
променил животът ми. Аз, който преди някакви си два месеца бях обикновен
експедитор в хлебозавод, сега вече бях войник, бях картечар в една от бригадите,
изпратени спешно да помогнат в усилването на военния контингент в граничните
райони. Заедно с мен бяха изпратени и стотици други – доброволци и
мобилизирани. Някои от тях дори не бяха ходили в казармата и за пръв път
виждаха автомат на полигона по време на безумно съкратения курс.
