Приятно четене!
БАБА МОТЯ
И в къщата, и в лятната кухня
готварските печки на баба Мотя бяха до прозореца. Тя се смееше и казваше, че
така е по-весело, защото вижда какво става по света.
На стените до печките имаше картинки
– изрезки от списания с разни изгледи. На една от тях беше индийският Тадж
Махал. На друга – Камчатка. Според баба Мотя това беше най-красивото място на
земята, макар че никога не беше ходила там.
Разказваше ми как в училище
най-много обичала географията – като раздавали учебниците, веднага ги изчитала
от кора до кора. След това в осми клас разбрала за един харковски техникум,
където човек можело да се изучи за метеоролог, и се запалила по мечтата да учи
там – да се махне далеч-далеч от своето селце Сотниче. На Командорските острови
(това й звучало страшно и загадъчно). Или на Чукотка. Но най-много искала да
иде на Камчатка. Защото там имало вулкани. И вулканолози. Решила, че след това
непременно ще завърши и за вулканолог.
Това си мечтаела баба Мотя в
осми клас. Тогава била на 15.